ПРИТЧА - МОКРАТА КЪРПИЧКА

Някога, много много отдавна, живял разбойник, който всявал ужас сред хората с грабежите и убийствата, които извършвал. Много пъти императорът изпращал войници да го заловят, но неуспешно. Тогава императорът обещал на разбойника пълно опрощение, ако прекрати престъпленията.

Трогнат от великодушието на императора, той се разкаял пред него за всичките си престъпления. Императорът му дарил опрощение, но душата на разбойника не му давала покой, съвестта го мъчила и той тежко заболял.

Ден и нощ постоянно виждал върволицата от злодеянията си и съвестта му не позволявала ни мир, ни сън, ни покой. Сълзите от очите му не пресъхвали, а той не спирал да се моли:

- Господи, прости ми и се смили над мен, грешника, както се смили и прости на разбойника на кръста, разпнат до Исус Христос.

Една нощ почувствал, че е настъпил последният му час. Той се видял изправен пред сборище от тъмни същества, готови да вземат душата му, а в ръцете си държали списъка с неговите престъпления. Малко по-настрана стояли няколко светли ангела и трескаво размишлявали какво да поставят на другата страна на везните, силно наклонени в полза на злото.

В този момент от ръката му изпаднала мократа от сълзи кърпичка.

- Нека сложим това – тихо прошепнал един от ангелите. Кърпичката бавно наклонила везните на своя страна, унищожавайки всички записи на злите духове. А душата му отлетяла при Създателя на крилете на сълзите на разкаянието.

Няма полза да живеем с чувство на вина.

Лечебната формула е да осъзнаем стореното, да се разкаем за постъпките си, да си простим и да ги заменим с нови, добродетелни и любящи. Непрощаването е не по-малка тежест от тежестта на извършената постъпка без мисъл за другия, без загриженост и любов.

Нека с осъзнаване и прошка оправим нещата като се сдобрим със себе си, със съвестта и душата си!