ДВАНАДЕСЕТТЕ ЛЪЧА И СЕДЕМТЕ КОСМИЧЕСКИ НИВА

"Вие трябва да разбирате Космоса в неговия първичен аспект като състоящ се от три въртеливи движения. Всичко, което е, не е нищо друго, освен движение - движение в пространството - чисто движение. Първичното движение, даващо начало на всичко съществуващо, започва преди да има каквото и да било, което да се движи. Космосът е ограничен от това движение, което се нарича Пръстенът-който-не-може-да-бъде-преминат. Но освен Пръстена-който-не-може-да-бъде-преминат, има движения в две направ­ления. Това са Пръстените на Космоса и на Хаоса, "доброто" и "злото", и те са източниците на силите, които са ви известни с тези имена. Въпреки че тези сили въздействат на това, което е оградено от Пръстена-който-не-може-да-бъде-преминат, това, което е вътре в този Пръстен, не може да премине отвъд него.

Тези три движения са трите "първоначала" на Космоса - първата Троица. Затова Върховното Съ­щество в това проявление винаги се разбира като Троичност и три е основополагащото число. Всичко, в крайна сметка, се свежда до тези три влияния. Каквито и последващи напрежения да се появят, те могат да бъдат разглеждани като баланс на тези три сили:

а) силата на Пръстена-Космос, която се стреми към центъра;

б) силата на Пръстена-Хаос, която се стреми към външното пространство;

в) силата на Пръстена-който-не-може-да-бъде-преминат, която поддържа равновесието между тях и не позволява на никоя от тези сили да стигне до крайности.

Пръстенът-който-не-може-да-бъде-преминат обаче се получава от Пръстена-Космос и затова е по-скоро част от неговата природа, отколкото от тази на Пръстена-Хаос.

Пръстенът-Хаос винаги трябва да се възприема като стремящ се към външното пространство на Непроявеното и имащ тенденция да се завръща към непроявеност. Той гледа към миналото и винаги търси условията на миналото.

Пръстенът-Космос се стреми към фокусиране, както Пръстенът-Хаос се стреми към разсейване. Насочеността на Пръстена-Космос е към бъдещето.

Пръстенът-Хаос никога не може да изгради нещо, защото, каквато и сила да породи, тя се разсейва неограничено във външното пространство. Но Пръстенът-Космос заедно с Пръстена-който-не-може-да-бъде-преминат запазва силите си, тъй като силите, излъчвани от Пръстена-Космос в ограниченото от периферията му пространство, не могат да преминат навън поради ограничаващите влияния на Пръстена-който-не-може-да-бъде-преминат. Следователно те действат и си взаимодействат, произвеждайки все повече влияния.

Нека сега да се завърнем към точката във времето, когато Пръстенът-който-не-може-да-бъде-преминат е завършил своето първо завъртане и Космосът вече съществува.

Всяка форма на сила, при достигане на максималния импулс за нейния тип движение, поражда вторични движения, отвеждащи излишъка от сила, който тя генерира, тъй като една сила поражда сила, когато се движи в условия без триене.

Първото действие е ДВИЖЕНИЕ.

Второто действие е СВЕТЛИНА.

Третото действие е ЗВУК.

Движението на Пръстена-Космос създава вто­рични вихри в областта на своето влияние; склонността му е да увлича все по-голямо пространство във въртенето си. Той не може да се разшири навън, тъй като е ограничен от Пръстена-Хаос, и затова се раз­ширява навътре, така че въртящият се пояс накрая се превръща във въртящ се диск с неподвижен център.

Въртящият се около оста си диск, след като бъде завъртян и ротационно от вторичното движение, което е Пръстенът-който-не-може-да-бъде-преминат, се превръща във въртяща се сфера.

Взаимодействието на двете форми на движение е естествено неутрализиращо и затова има прекъсване в простото движение на диска в низ от компромиси. Главната точка на активност престава да бъде пери­ферията, а става центърът.

Въпреки че всеки пръстен - и Пръстенът-Космос, и Пръстенът-Хаос, и Пръстенът-който-не-може-да-бъде-преминат - продължават в една равнина и се въртят на собственото си място, синтезът на техните движения поражда низ от въртящи се радиуси. Тези радиуси са Лъчите.

Трябва да си ги представите като поредица от спи­рали, свързващи центъра и периферията, и да видите:

а) влиянието на Пръстена-Хаос в силата, която кара изходящия поток да тече към периферията;

б) влиянието на Пръстена-Космос в силата, която кара потока да тече към центъра;

в) центъра като синтез и равновесие на всички сили.

Тогава ще бъде разбрано, че на Космическо ниво Лъчите пораждат Централното Слънце.

Сега достигнахме до точката, където в допълне­ние към трите велики "първоначала", които са строго външни за генерирания от тях Космос, имаме чисто космическо движение - движение на течащите Лъчи, лъчи, които текат навън и обратно.

Тези Лъчи - тези кръгообразни Лъчи, които се отразяват обратно от Пръстена-който-не-може-да-бъде-преминат - трябва да се разглеждат по двойки, като всеки един е в особена връзка със своя противо­положен номер, така че истинското движение е фигу­рата. Течащият навън поток е отгоре в едната поло­вина на фигурата и отдолу - в другата. В това се съдържа много дълбока истина, тясно свързана с практическия окултизъм.

Тези нови движения създават помежду си напре­жение, които пораждат серии от концентрични кръго­ви движения, така че Космосът се разделя на сегменти на влияние. Движенията на въртящите се Лъчи и кон­центричните Кръгове са известни като великите "про­изводни". Съществуват дванадесет Лъча и седем кон­центрични Кръга.

Вътре в сегментите се извършват движения, които са известни като "Тангенти". Най-близка тяхна анало­гия е Брауновото движение на атомите. Пресичането на Кръговете и Лъчите поражда ъгли, а така предизвиканото тангенциално движение под остър ъгъл въ­вежда нов фактор в Космоса.

Сега разбирате, че изучихме следните три типа движения:

а) взаимодействието на първичните Пръстени;

б) взаимодействието на вторичните Лъчи и Кръгове;

в) тангенциалното движение, предизвикано от опозицията на ъглите в производните.

При тези тангенциални движения силовите линии непрекъснато се пресичат, тъй като са ограничени в малки сегменти от Космоса. Там, където те се преси­чат, се появяват вихри в резултат на противополож­ните влияния, променящи взаимните действия на тези движения. Поради това, вместо да продължават да описват тези гладки криви, пораждащи огромни кръ­гове, те се отклоняват в ново движение и, въртейки се една около друга, стават сравнително статични, съз­давайки по този начин съставно цяло - две сили, които повече не се влияят поотделно от привличането на по-големи сили, а се повлияват съвместно. Така се образуват атомите - две свързани една с друга сили, създаващи вихър и въртящи се една около друга, вместо да кръжат по границите на Космоса.

Аз описах образуването на "първичния атом". Тези атоми, действащи като отделни единици, изпитват също и привличането на движенията около тях и започват на свой ред да се движат. Същият процес се повтаря отново. Движещи се атоми се срещат и се завъртат един около друг и така процесът продължава. Стремежът на съставните атоми е да се движат към периферията, а на простите атоми - да остават в близост до центъра. Именно така се развиват нивата на Космическата материя.

Обобщавайки, ние имаме:

1. Движението на пръстените.

2. Движението на Лъчите и Кръговете.

3. Движението на тангентите вътре в сегментите.

4. Движението на вихрите.

5. Движението на съставните Атоми.

Вие ще срещнете тези числа отново:

1 отговаря на Абсолюта,

2 отговаря на Проявата,

3 отговаря на Еволюцията,

4 отговаря на Формата,

5 отговаря на Живота.

Бяха описани видовете движения, съставляващи Космоса, Първичните Пръстени и вторичните Лъчи и Кръгове. Те са основата на Космоса и техните въз­действия са основните въздействия на този Космос. Именно тяхното въртене създава великите цикли - "Дните" и "Нощите" на проявлението - като Ден е времето, когато един аспект от Космоса е вътре в това, което бихте нарекли положителна област на магнитното поле, генерирано от въртящите се Пръс­тени; а Нощ е, когато той е в отрицателната област.

Посредством познаването на тези Космически приливи и отливи просветленият човек може да се възползва от техните сили. Оттук - мощта на знанието и числата от тайния календар.

Това са изначалните въздействия. Те могат да бъдат разглеждани като устои на Космоса.

В сегментите на своето взаимодействие тангенциалните сили създават вихри. Тези вихри са Първични­те Атоми. Може да приемете, че в строежа на един атом действат същите закони, които са направили възможно изграждането на Космоса от Пръстена-Космос и Пръстена-Хаос. Законът за Противоположните Сили е този, който създава стабилност. След като атомите бъдат създадени от противоположните сили, самите те се превръщат в сили, тъй като на свой ред зaпочват да се движат и така се появяват различни видове тангенциални реакции - движения, повлияни от повече от едно привличане. Така от простото движение под прав ъгъл, създадено от единична противоположна сила, възникват вихри, които се описват като многостенни. Можете да видите материализирана форма на такива реакции в различните кристали, които се създават на вашия план.

Така ще получите атоми, тангенциалните траектории на чиито съставни сили могат да бъдат всичко - от тристенна до многостенна фигура."