Всяка мисъл е цяла галактика

Твоят ум е хранилище на мислите ти.

Всяка мисъл е цяла галактика във

вселената на ума.

Всяка мисъл имаше преобладаваща емоция и сетивна вибрация. Докато се разширяваше, вибрациите и взаимодействаха й се променяха. Преобладаващите вътрешни вибрации опреде­ляха тенденцията на мисълта към действие. Аз съзирах и своево рода матрица, през която мис­лите преминаваха, пътувайки към съзнанието. Ако във вътрешните механизми бе настъпило някакво изкривяване, тази матрица можеше да преобразува изначалните вибрации и да проме­ни тенденцията. Махариши ми обясни, че това е интелектът, който филтрира мислите и спома­га за тяхното хармонизиране, така че да станат по-благоприятни за нашето здраве и благопо­лучие.

От тази опитност могат да се почерпят много неща, но за нашите цели бих искал да се фокусирам върху един отделен момент. Колко­то повече се отдалечава от чистото осъзнаване, толкова по-слаба става мисълта и толкова по­вече нараства вероятността да стане вредонос­на. Онези мисли, които наричаме негативни, не са такива от самото си зараждане. Те се дефор­мират от небалансирания вътрешен натиск на погрешните представи и страха. Възникне ли веднъж, мисълта преживява нещо като сепарационна тревожност (психологическо състояние, при което индивидът из­питва прекомерна тревожност във връзка с раздялата си с дома или с хора, към които емоционално е силно привързан) нараства вероятността да стане вредоносна.

Бхагавад-Гита изразява това по следния начин: „Страхът се ражда от двойствеността”. Отделена от безгранично­то единство на осъзнаването, мисълта усеща, че е сама и се опитва да компенсира загубата. Именно тогава може да настъпи изкривяване в една иначе перфектно функционираща мисъл. Отвратителната мисъл става причина за отвра­тително действие. Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да си дадем сметка, че една изця­ло хармонична, любяща и плодотворна мисъл рядко намира израз във всекидневния ни свят.

Колкото повече се отдалечава от

чистото осъзнаване, толкова по-слаба

става мисълта и толкова повече

нараства вероятността да стана

вредоносна.

Ако смяташ, че придавам прекалена инте­лигентност или одухотвореност на мисълта, ся­каш е нещо живо, не забравяй, че днес си това, което си, тъкмо благодарение на съвкупността от същите тези мисли. Повечето хора извличат базисната си идентичност от своите мисли. Ти казваш, да речем: „Аз се радвам на успех в рабо­тата си. Аз вярвам в безплатното образование. Аз съм ядосан”. Ала какво ти беше необходимо, за да имаш успех, вярвания и чувства? На все­ки етап твоят напредък - или липсата на такъв се е формирал и направлявал от мислите ти.

Колкото по-дълго трябва да пътува мисъл­та, за да си пробие път до нашето съзнание, тол­кова по-вероятно е да стане дисхармонична. Ако можем да разширим съзнанието си така, че да се свързва с мисълта по-близо до първоиз­точника й, тогава бихме намалили вероятност­та от възникване на дисхармония. Това посла­ние съвсем не е ново. От незапомнени времена мъдреците ни съветват да се присъединим към тази тенденция. Въпросът не е какво трябва да се направи, а как. Тъй като не сме разбрали напълно ролята, която играе осъзнаването за мисленето, сме изпаднали в доста плачевно по­ложение. Но тук става дума за нещо повече от разбиране, защото то се извършва в ума. Чисто­то осъзнаване е отвъд ума. Ето защо разбиране­то не подлежи на обсъждане в случая.

Повечето хора извличат базисната си

идентичност от своите мисли.

Така ни остава само да преживеем чистото осъзнаване чрез пряк опит. Това също е щекотлив въпрос. За да имаме преживяване, ние се нуждаем от ума. И именно тук се крие един от най-съществените и почти повсеместно нераз­брани принципи на опознаването на чистото осъзнаване. Чистото осъзнаване не може да бъ­де преживяно. Ние го опознаваме не посредст­вом преживяване, а чрез липсата на такова. Тук искам само да спомена това. Никакви обясне­ния няма да ни разкрият това не-преживяване на чистото осъзнаване. Скоро обаче ще ти по­кажа как да спираш мисловния си процес и сам да откриеш откъде идват мислите.

Чистото осъзнаване не може да бъде

преживяно. Ние го опознаваме не

посредством преживяване, а чрез липсата

на такова.