ВРЪЗКАТА НА ЛОГОСА С ПРОЯВЕНАТА ВСЕЛЕНА

"От изучаването на предстоящите глави ще стане ясно, че Логосът е свързан подсъзнателно с Космоса и съзнателно - с вселената. Спомнете си също, че Лого­сът се влияе от положителните и от отрицателните Космически фази и ще разберете, че когато се намира под отрицателно влияние, Неговото съзнание ще е склонно към субективност и затова в съзнанието Му ще преобладават Космическите влияния. В същото време влиянията на Логоса ще бъдат до голяма степен отдръпнати от проявената вселена, която ще бъде предоставена на управлението на силите, които сама с генерирала в хода на еволюцията си.

Тези периоди се обозначават като "Дните и Но­щите на Бога". Забележете обаче, че има "По-големи" и "По-малки" Дни и Нощи.

Връзката на Логоса с неговата вселена ще бъде разбрана най-добре, като си спомните, че за Логоса фазата на еволюцията е това, което е прераждането за човека.

Изпращането и завръщането на един еволюцио­нен жизнен рояк носи същото богатство от преживява­ния за Съзнанието на Логоса, което Индивидуалността на човека получава чрез прераждането на Личността.

Самият Логос съответства на Божествената Искра. Вселената, в нейния аспект на Групова Душа, съответства на Индивидуалността.

Еволюционният рояк съответства на Личността. Като имате предвид тези съответствия, ще можете да интерпретирате Логоса в светлината на човека и човека - в светлината на Логоса.

Образуването, развитието и дегенерацията на вселената съответстват на еволюционния цикъл на Лого­са, така че Логосът се развива посредством поредица от инкарнационни импулси, които са еволюционните жизнени вълни, или рояци.

Всяка следваща еволюционна вълна прониква по-дълбоко във "формата" като аспект на вселената, пра­ви организацията й по-сложна, придвижва я една стъпка напред в развитието на онова съвършено равновесие на сили, което тя се стреми да постигне като цяло, и когато цялата проявена вселена реагира като едно цяло, тя е станала напълно себеосъзната. Щом бъде установено себесъзнание, става възможно обективното съзнание. След това вселената осъзнава Логоса и се установява реципрочно осъзнаване между Логоса и вселената.

Така че първо имаме себеосъзнат Логос. Второ, за да може да установи обективно съзнание, е необхо­дим обект, който Логосът да осъзнае. За тази цел Логосът проектира своето понятие за Себе Си и за­почва да го осъзнава. Понятието на свой ред развива себесъзнание чрез последователни фази на еволюция. Логосът осъзнава тези промени, след като те се случат, и се видоизменя от това знание.

Накрая вселената, постигнала пълно себесъзнание, става обективно съзнателна и осъзнава Логоса. Но тъй като съзнанието на Логоса се е развило стъпка по стъпка със съзнанието на вселената, те са идентич­ни, като единствената разлика е, че Логосът има за основа Космическите условия, а съзнанието на вселената има за основа условията на света.

Следователно Логосът абсорбира в себе си съз­нанието на вселената, защото Космическите сили, чрез своето привличане, преодоляват сцеплението на силите на света.

Затова всички тези системи за организирана реакция, които държат заедно атомите на проявената вселена, се отдръпват от нивото на проявената вселена в Космическо състояние на съществуване и атомите, от които е изградена проявената вселена, се връщат към първоначалното си състояние на тангенциално движение, некоординирано от никаква по-висша сила. Това е по-малкият Хаос и той експресивно се нарича "Древната Нощ", или "Нощта на вековете".

По този начин може да се види, че целта на еволюцията е развитие на съзнание, което може да се обедини със съзнанието на Логоса и да премине от фаза на отразено, или проектирано, съществуване - феноменално съществуване - към фаза на истинско, актуално или ноуменално съществуване в Космическото състояние. Това може да бъде достигнато само когато цялата про­явена вселена е съвършено синтезирана. Това представ­лява "Пралая", или "Нощта на Бога".

По-малката "Нощ" обаче се получава при завър­шване на всяка фаза на еволюцията, когато Логосът медитира върху понятията, които Му се представят като плодове от тази еволюция и по този начин Той видоизменя своето съзнание. И всеки следващ рояк Божествени Искри получава отпечатък от видоизме­неното съзнание на Логоса, както вече бе обяснено, така че започва еволюцията си с вече развита, усъвър­шенствана способност за реагиране.

Материята от всяко ниво, след като бъде използвана, за да изгради форми от определен вид, запазва, способността за реагиране на този вид и след дезинтегрирането на формите. Ето защо тя с голяма готовност се събира в сходни форми всеки път, когато е призована да повтори процеса, докато накрая не задържи тези форми в собствени организирани сили. Така следващите жизнени потоци са принудени да приемат тези форми и по този начин са обусловени. Това е ретроградно, защото всеки жизнен поток, осъ­ществил епигенезата, е по-усъвършенстван от своя предшественик, поради което не може да влезе в съ­щия калъп, без да се деформира.

Затова трябва да се разбере, че всяка единица от жизнения рояк има присъща на природата й способ­ност за реагиране на Космоса в неговата простота и на всички предходни жизнени рояци в тяхната слож­ност. Ето защо, макар че по принцип способността й за реагиране е съвършено проста, тя притежава и безкрайна сложност.

Космическите принципи са известни и постоянни. Всяка човешка душа им се подчинява като на фунда­ментални закони на своята природа. Обаче реакциите на епигенезата не могат да се изчислят по отношение на индивидите поради сложността им и множеството възможни модифициращи фактори. Те могат да се из­числят само по отношение на еволюциите, защото броят позволява да се определи средното равнище.

Следователно именно епигенезата въвежда еле­мента, известен като "свободна воля", а свободната воля, в интервала между развитието си и синтеза си с Логоса, поражда "положителното" зло на проявената вселена."