СПИРАНЕ НА МИСЛИТЕ

Седни удобно и затвори очи. А сега обърни внимание намислите си. Просто следвай тех­ния ход, накъдето и да те води. Наблюдавай ги как се появяват и си отиват. След като си ги наблюдавал в продължение на 5-10 секунди, задай си един въпрос и бъди много бдителен за онова, което ще се случи. Въпросът е: „Откъ­де ще дойде следващата ми мисъл?”

Какво стана? Настъпи ли кратък промеждутък в мисловния ти процес, докато очакваше поява­та на следващата мисъл? Имаше ли някаква пау­за между въпроса и мисълта, която го последва? Добре, а сега прочети повторно инструкциите и изпълни упражнението отново. Аз ще почакам... Забеляза ли леко колебание в мисловния процес, интервал между мислите? Ако си бил с изострено внимание непосредствено след за­даването на въпроса, несъмнено си забелязал, че умът ти е бил в очакване нещо да се случи. Както казва Екхарт Толе, авторът на „Силата на настоящето”, това е все едно котка да дебне пред миша дупка. Ти си бил буден и в очакване, но в този интервал не са се появили мисли. Навярно си чувал, че са нужни дълги години усърд­на практика, за да освободиш ума си от мисли, в ето че го постигна за броени секунди.

Моля те, направи това упражнение още ня­колко пъти. Може да използваш заместващи въп­роси като например: „Каква ще е на цвят следва­щата ми мисъл?” или „На какво ще мирише след­ващата ми мисъл”, или „Как ще изглежда следва­щата ми мисъл?” Самият въпрос не е от значение, важното е да бъдеш бдителен. Будното внимание ще разкрие промеждутъка, пространството меж­ду мислите. Този промеждутък е чистото осъ­знаване. То ще е налице, дори и за съвсем кратко време. Ако редовно обръщаш внимание на тази пауза в мисловния процес, тя ще започне да ти оказва своето магическо въздействие.

А сега да се заловим отново за работа. Из­пълнявай упражнението в продължение на още две-три минути, като повтаряш въпроса при­близително на всеки петнайсет секунди. Обръ­щай внимание на интервала, когато се появи. Търси го, когато не е налице. Само след някол­ко минути ще забележиш, че мислите ти са се уталожили, а тялото ти е по-релаксирано.

На какво се дължи това? Ти не си се опитвал преднамерено да се отпуснеш и успокоиш. То просто се е случило естествено, без усилия от твоя страна. Защо в нашите чувства и поведе­ние настъпва такава голяма промяна, ако обър­нем внимание на осъзнаването? Осъзнавайки, ти си могъл да осъществиш контакт с мислите си на по-фини и пречистени нива. Всяко ниво предлага по-голям ред и повече енергия. Ин­тервалът между мислите, който забеляза, беше онова не-преживяване, което споменах по-горе. Именно то е чистото осъзнаване.

В течение на деня често провеждай едно­минутна медитация, като на всеки петнайсет секунди задаваш нов въпрос на ума си. Скоро ще започнеш да осъзнаваш новооткритата пауза в мислите си дори по време на други дей­ности, например докато разговаряш или шофи­раш. Дори да не правиш нищо повече от това редовно наблюдение на краткия интервал меж­ду мислите, с времето ще забележиш по-голям прилив на енергия, намаляване на стреса и една непринудена лекота във взаимоотношенията с останалите. Възможно е даже да усетиш по-вед­ро настроение, граничещо с игривост. Приятно е да се чувстваш добре. Това възприятие е необ­ходимата основа за по-дълбоки, по-пълноценни преживявания, които предстоят. Но упраж­нението си струва труда дори само по себе си. А сега да задълбочим познанията си за източника на мислите, за да се възползваме от неговите облаги.

Интервалът между мислите е непреживяване. Именно то е чистото осъзнаване.