Душата

"ДУШАТА – СИЛАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ Човешката психика има своите характерни особености. Те са свързани с умението на човешкото съзнание да работи в условията на физическия свят. А уменията се създават. Това е дълъг процес на отработване на поведенческа култура. Тя се изгражда само тогава, когато човекът има желание да се интегрира успешно в средата на разумните същества. Човешката психика е била и остава в голяма степен загадка за науката. Но все пак човечеството има и конкретни резултати в областта на себепознанието. Психиката е отъждествена с душата и това донякъде отговаря на истината. Но за да кажем, че психологията е наука за душата, първо трябва да знаем какво или кого наричаме „душа“. Тя е всъщност Силата, която ни дава възможност да живеем. Физиката познава различни закони, които определят конкретни закономерности и явления чрез строги математико-физични формули. Всъщност точно физиката, изучавайки различните разположения на енергиите в пространството, може да докаже съществуването на душата и да се докосне, макар и отчасти до нейното „тяло“, т.е. да надникне частично в нейната структура.

Душа имат всички биологични организми, душа има дори и отделната клетка, колкото и тя да е просто устроена. Можем да я открием по съпротивлението (взаимодействието), което оказва живият организъм, когато до него се докосне . . . мисъл. Всъщност за съпротивление може да се говори, само ако имаме налице агресивна мисъл. По принцип душата реагира на мисълта в зависимост от нейната сила. Мисълта е наситена с определена честота електромагнитна енергия. Тогава, когато тя се докосне до душата, последната реагира, като изпраща импулси, които имат характера на концентрично движещи се лъчения. Те създават магнитносилово поле, което има различна структура от тази на физическите тела. "