ДА ПРОСТИШ НЕПРОСТИМОТО

"В цялата Вселена двете сили на реда и хаоса се противопоставят една на друга. Животът е постоянен процес на създаване на ред от хаоса или обратното. Тялото произхожда от една хаотична експлозия на недиференциран растеж на клетките, които образуват стройна система от тъкани, съдържащи 80 трилиона обединени клетки. Вътре във всяка клетка, вътре във всяка молекула, вътре всеки атом, по целия път надолу до квантовите частици във всеки атом, редът е предпочетен пред хаоса. Всяка клетка в тялото получава енергия, създавана от нашите мисли и емоции. Тъй като всяка мисъл свири различни акорди, нашите клетки танцуват на различни мелодии, изсвирени от нашите емоции. Тази музика резонира в целия организъм. Подобно на хаотичните звуци, когато оркестърът настройва инструментите си, шумът може да е шокиращ и неприятен, но след много практика същият оркестър може да изсвири една прекрасна симфония. В зависимост от настроенията нашите емоции могат да бъдат шокиращи и неприятни или да свирят най-прекрасната мелодия на вътрешна радост. Следващата стъпка е да се научите как да дирижирате този вътрешен оркестър и да внесете повече ред в хаоса. Получаването на лоша вест засилва контраста между реда и хаоса. Лошите новини се сблъскват с очакването, че животът трябва да бъде здравословен, хубав, щастлив и успешен. Така например, когато чуете тежка диагноза, може да я приемете като наказание или като най-лошото нещо, което може да ви се случи. Тръгвайки по трудния път на изследвания, лечение, неприятни усещания, болка, страх, решения и препятствия, животът ви се струва още по-голямо изпитание, става трудно поносим и хаотичен. Затова хората обикновено решават, че борбата с болестта би трябвало да е пътят към възстановяване на реда. Спечелването на тази битка става мярка за щастие и успех. Но борбата, битките и сраженията създават много нездравословен шум. Това, което ще ви помогне в процеса на лечението, е да откриете онова място на вътрешна хармония, където вашите мисли резонират с радост, мир и любов. Емоцията може да се определи като енергия в движение - задвижваща сила. Точно като амеби, търсещи храна, емоциите ни тласкат към това, което ни харесва, или далеч от това, което искаме да избегнем. Разбира се, ние възприемаме това, което искаме или не искаме чрез положителни и негативни емоции. Същевременно създаването на положително лечебно намерение може да се превърне в сложно начинание. Трябва да внимаваме и да не стигаме до извода, че ние ще бъдем щастливи единствено когато най-накрая постигнем здраве, успех, изобилие или мир. Дали щастието наистина зависи от постигането на целта, или можем да изберем да бъдем щастливи още сега? "